Ти
Ти
Луна. Небе. Звезди.
Безкрайна земна шир.
А някъде съм аз, и някъде си ти...
Далече някъде един от друг.
Ти си сам и вървиш срещу вятъра.
Без да знаеш къде, без посока.
Аз съм там, върху камъка,
стиснала цвете в ръка
и те чакам.
Колко години ще минат?
Колко цветя ще откъснеш за мен
и ще ги хвърлиш увяхнали?
Колко път ще изминеш, брулен от вятъра?
Косите ти ще побелеят,
коварният живот и теб не ще пожали.
Очите ти ще ослепеят от взирането в мрака.
Но ти не спирай, аз съм близо,
аз те чакам!
Все сама на онзи камък.
Спомняш ли си - с цветето,
с цветето, което пазих цял живот за теб.
© Далия All rights reserved.
