dinko1963 (Динко)
92 446
29 abr 2014, 12:52

Ти 

  Poesía
1490 1 13

Ти

 

Ти вихър от емоции си цяла

И с бурно темпо в него се въртиш.

Куп мисли те връхлитат като хала

И шеметът те буди щом заспиш.

 

Ти бориш се в едно непостоянство,

С греховност скрита, в непокорен страх.

Сърцето ти се разпилява в странство,

Но връща гръмко блудния ти смях.

 

Нахални, в тебе демони живеят –

Очите дето карат да сълзят.

Какви ли сили могат да успеят

Първичния ти зов да укротят?

 

Защо сега те виждам занемяла?

Притихнала, несвойствено мълчиш.

Нима на мен ти си силата си дала

И щедро искаш да я споделиш?

 

Желаеш да си моето богатство,

Аз - твоят път към горда свобода.

Но аз не съм подготвен за пиратство –

Не искам всеки ден да те крада!

 

А после с тиха стъпка да си тръгваш,

Насред мъглата, в утринни зори.

Нераснал, спомена ми да изтръгваш

И той след теб без звук да изгори.

 

24.04.2014

© Динко Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??