29.04.2014 г., 12:52

Ти

1.8K 1 13

Ти

 

Ти вихър от емоции си цяла

И с бурно темпо в него се въртиш.

Куп мисли те връхлитат като хала

И шеметът те буди щом заспиш.

 

Ти бориш се в едно непостоянство,

С греховност скрита, в непокорен страх.

Сърцето ти се разпилява в странство,

Но връща гръмко блудния ти смях.

 

Нахални, в тебе демони живеят –

Очите дето карат да сълзят.

Какви ли сили могат да успеят

Първичния ти зов да укротят?

 

Защо сега те виждам занемяла?

Притихнала, несвойствено мълчиш.

Нима на мен ти си силата си дала

И щедро искаш да я споделиш?

 

Желаеш да си моето богатство,

Аз - твоят път към горда свобода.

Но аз не съм подготвен за пиратство –

Не искам всеки ден да те крада!

 

А после с тиха стъпка да си тръгваш,

Насред мъглата, в утринни зори.

Нераснал, спомена ми да изтръгваш

И той след теб без звук да изгори.

 

24.04.2014

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Динко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!!!
  • Много пък е хубаво това "Ти"! Направо не мога да му се начета
  • Благодаря Ви, приятели, че ми гостувахте. Пожелавам Ви весели празници, здраве и късмет!
  • Но аз не съм подготвен за пиратство –
    Не искам всеки ден да те крада!Харесах много!
  • Оригинален,докосващ стих,посветен на любовта и много
    талантливо сътворен!
    Поздрави!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...