20 feb 2019, 19:21

Ти

781 0 0

Наивна, малка,

но красива.

Гледаш я в очите,

болката изпива.

 

Очите й проблясват,

стичат се сълзи

и за това приятелю,

си виновен само ти.

 

Не си я виждал от месец,

може би и два ала

за теб това беше

така или иначе само шега.

 

Времето обвинявахте,

с разстоянието се оправдавахте.

Минутите течаха,

дните минаваха, а спомените отлетяха.

 

Една усмивка - и не е далече,

дори и от месеци да го няма.

Това ли бе ключът към нейната душа,

все още никой не разбра!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Петкова Todos los derechos reservados

***

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...