Ти
Наивна, малка,
но красива.
Гледаш я в очите,
болката изпива.
Очите й проблясват,
стичат се сълзи
и за това приятелю,
си виновен само ти.
Не си я виждал от месец,
може би и два ала
за теб това беше
така или иначе само шега.
Времето обвинявахте,
с разстоянието се оправдавахте.
Минутите течаха,
дните минаваха, а спомените отлетяха.
Една усмивка - и не е далече,
дори и от месеци да го няма.
Това ли бе ключът към нейната душа,
все още никой не разбра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Петкова Всички права запазени
