Наивна, малка,

но красива.

Гледаш я в очите,

болката изпива.

Очите й проблясват,

стичат се сълзи

и за това приятелю,

си виновен само ти.

Не си я виждал от месец,

може би и два ала

за теб това беше

така или иначе само шега.

Времето обвинявахте,

с разстоянието се оправдавахте.

Минутите течаха,

дните минаваха, а спомените отлетяха.

Една усмивка - и не е далече,

дори и от месеци да го няма.

Това ли бе ключът към нейната душа,

все още никой не разбра!