Ramadan1995 (Раммадан Л.К.) Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
36 258
28 jun 2020, 7:58

Ти

879 0 5

ТИ

 

Ти си пролетен разцъфнал цвят

и въздушно-нежен аромат.

Ти ме правиш истински богат

и осмисляш всичко в моя свят.

 

Ти си слънце меко в зимен ден

и луна сияйна в тъмна нощ.

Ти се сгушваш пламенно до мен

и ми даваш устремност и мощ.

 

Ти си страстен и блажен екстаз

и очакван миг, така желан.

Здраво стиснал топлата ти длан,

за щастливи дни мечтая аз.

 

С теб животът ми ще бъде рай

до така далечния си край.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
    Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
    Много ти благодаря.
  • Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
    Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
    Да.
    Това не е търсен ефект, случайно се е получило...
  • maistora (Красимир Тенев)
    maistora (Красимир Тенев)
    Уморените ми очи малко са ме подвели.
    Има второ ,,з,,.
  • Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
    Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
    Това е наистина много интересно.
    В първия катрен не е случайно, че всички стихове се римуват.
    Но това с акростиха сега го забелязвам...
  • maistora (Красимир Тенев)
    maistora (Красимир Тенев)
    Настроението е различно. Не е като
    в предходното. Опитваш да разчупваш рамките на Онегинската строфа - хорей вместо ямб. 100% мъжки рими. Те по-трудно се изнамират.
    Май първият катрен е станал моноримен случайно. Ако е възможно да има случайности.
    В акростих (може би случайно) се чете заглавието 5 пъти и
    За С.Д.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0