28.06.2020 г., 7:58

Ти

877 0 5

ТИ

 

Ти си пролетен разцъфнал цвят

и въздушно-нежен аромат.

Ти ме правиш истински богат

и осмисляш всичко в моя свят.

 

Ти си слънце меко в зимен ден

и луна сияйна в тъмна нощ.

Ти се сгушваш пламенно до мен

и ми даваш устремност и мощ.

 

Ти си страстен и блажен екстаз

и очакван миг, така желан.

Здраво стиснал топлата ти длан,

за щастливи дни мечтая аз.

 

С теб животът ми ще бъде рай

до така далечния си край.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ти благодаря.
  • Да.
    Това не е търсен ефект, случайно се е получило...
  • Уморените ми очи малко са ме подвели.
    Има второ ,,з,,.
  • Това е наистина много интересно.
    В първия катрен не е случайно, че всички стихове се римуват.
    Но това с акростиха сега го забелязвам...
  • Настроението е различно. Не е като
    в предходното. Опитваш да разчупваш рамките на Онегинската строфа - хорей вместо ямб. 100% мъжки рими. Те по-трудно се изнамират.
    Май първият катрен е станал моноримен случайно. Ако е възможно да има случайности.
    В акростих (може би случайно) се чете заглавието 5 пъти и
    За С.Д.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...