28 июн. 2020 г., 07:58

Ти

878 0 5

ТИ

 

Ти си пролетен разцъфнал цвят

и въздушно-нежен аромат.

Ти ме правиш истински богат

и осмисляш всичко в моя свят.

 

Ти си слънце меко в зимен ден

и луна сияйна в тъмна нощ.

Ти се сгушваш пламенно до мен

и ми даваш устремност и мощ.

 

Ти си страстен и блажен екстаз

и очакван миг, така желан.

Здраво стиснал топлата ти длан,

за щастливи дни мечтая аз.

 

С теб животът ми ще бъде рай

до така далечния си край.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ти благодаря.
  • Да.
    Това не е търсен ефект, случайно се е получило...
  • Уморените ми очи малко са ме подвели.
    Има второ ,,з,,.
  • Това е наистина много интересно.
    В първия катрен не е случайно, че всички стихове се римуват.
    Но това с акростиха сега го забелязвам...
  • Настроението е различно. Не е като
    в предходното. Опитваш да разчупваш рамките на Онегинската строфа - хорей вместо ямб. 100% мъжки рими. Те по-трудно се изнамират.
    Май първият катрен е станал моноримен случайно. Ако е възможно да има случайности.
    В акростих (може би случайно) се чете заглавието 5 пъти и
    За С.Д.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...