27 jul 2004, 15:43

Ти

  Poesía
2.1K 0 5
С усмивка като топъл бриз,
родил се в прегръдките на синевата.
С очи, в които се чете каприз
да бъда само твоя в тишината.

С ръце по-нежни от Луната,
заспала тихо в облаче игриво.
С душа по-светла от искрата
събуждаш в мене всичко най-красиво.

И няма как сърцето мое да не е щастливо,
когато ти с очи рисуваш в мен мечтите ни сънливо.
И всяка болка, всеки миг на слабост
лекуваш с устни и превръщаш в радост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анонимка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво! Много нежно и красиво! Отново поздравления!
  • Вмъквам се във тишината ти на пръсти,
    мълчението твое пак да ме покръсти.
  • Много нежно
  • Стихотворението ти е невероятно. Смятам, че заслужава не 6,
    а дори 6 и 1/2. Това е едно от най хубавите стихотворения
    който някога съм чел. Продължавай в този дух.
  • а това е толкова естествено,
    като вятара, като свтлината
    дано да продължи... божественно е
    прости ми, че се вмъквам в тишината.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...