At^Dawn (Анонимка)
16 23
27.07.2004 г., 15:43 ч.

Ти 

  Поезия
1768 0 5
С усмивка като топъл бриз,
родил се в прегръдките на синевата.
С очи, в които се чете каприз
да бъда само твоя в тишината.

С ръце по-нежни от Луната,
заспала тихо в облаче игриво.
С душа по-светла от искрата
събуждаш в мене всичко най-красиво.

И няма как сърцето мое да не е щастливо,
когато ти с очи рисуваш в мен мечтите ни сънливо.
И всяка болка, всеки миг на слабост
лекуваш с устни и превръщаш в радост.

© Анонимка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво! Много нежно и красиво! Отново поздравления!
  • Вмъквам се във тишината ти на пръсти,
    мълчението твое пак да ме покръсти.
  • Много нежно
  • Стихотворението ти е невероятно. Смятам, че заслужава не 6,
    а дори 6 и 1/2. Това е едно от най хубавите стихотворения
    който някога съм чел. Продължавай в този дух.
  • а това е толкова естествено,
    като вятара, като свтлината
    дано да продължи... божественно е
    прости ми, че се вмъквам в тишината.
Предложения
: ??:??