27 июл. 2004 г., 15:43

Ти

2.1K 0 5
С усмивка като топъл бриз,
родил се в прегръдките на синевата.
С очи, в които се чете каприз
да бъда само твоя в тишината.

С ръце по-нежни от Луната,
заспала тихо в облаче игриво.
С душа по-светла от искрата
събуждаш в мене всичко най-красиво.

И няма как сърцето мое да не е щастливо,
когато ти с очи рисуваш в мен мечтите ни сънливо.
И всяка болка, всеки миг на слабост
лекуваш с устни и превръщаш в радост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анонимка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! Много нежно и красиво! Отново поздравления!
  • Вмъквам се във тишината ти на пръсти,
    мълчението твое пак да ме покръсти.
  • Много нежно
  • Стихотворението ти е невероятно. Смятам, че заслужава не 6,
    а дори 6 и 1/2. Това е едно от най хубавите стихотворения
    който някога съм чел. Продължавай в този дух.
  • а това е толкова естествено,
    като вятара, като свтлината
    дано да продължи... божественно е
    прости ми, че се вмъквам в тишината.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...