14 ago 2005, 20:56

Ти беше

  Poesía
1.3K 0 2

Непосилно за мене сега е
да те търся в забравени мисли.
Бъдеще с тебе само мечта е
и никога, никога истина!

Искам да бъде така и не мисля,
че си бил загубено щастие.
Историята своя сега прелиствам
и виждам че само мечта е.

Вярно че още се чувства
ароматът на твоите устни.
Вярно че споменът още докосва
в мене забравени листи.

Сложихме края и мисля
че е най-добре да бъде така;
нещо отминало ти си,
а аз искам да бъда сама.

Забравени страници
жълтия спомен убиват.
Силно издрани корици
теб от мен завинаги скриват.



11.08.2005


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за оценката, писателче. Между другото цитираният от теб куплет не ми се връзва много много с цялото стихче и се чудех дали да не го махна...
  • Харесва ми

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...