14 авг. 2005 г., 20:56

Ти беше

1.3K 0 2

Непосилно за мене сега е
да те търся в забравени мисли.
Бъдеще с тебе само мечта е
и никога, никога истина!

Искам да бъде така и не мисля,
че си бил загубено щастие.
Историята своя сега прелиствам
и виждам че само мечта е.

Вярно че още се чувства
ароматът на твоите устни.
Вярно че споменът още докосва
в мене забравени листи.

Сложихме края и мисля
че е най-добре да бъде така;
нещо отминало ти си,
а аз искам да бъда сама.

Забравени страници
жълтия спомен убиват.
Силно издрани корици
теб от мен завинаги скриват.



11.08.2005


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за оценката, писателче. Между другото цитираният от теб куплет не ми се връзва много много с цялото стихче и се чудех дали да не го махна...
  • Харесва ми

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...