14 авг. 2005 г., 20:56

Ти беше

1.3K 0 2

Непосилно за мене сега е
да те търся в забравени мисли.
Бъдеще с тебе само мечта е
и никога, никога истина!

Искам да бъде така и не мисля,
че си бил загубено щастие.
Историята своя сега прелиствам
и виждам че само мечта е.

Вярно че още се чувства
ароматът на твоите устни.
Вярно че споменът още докосва
в мене забравени листи.

Сложихме края и мисля
че е най-добре да бъде така;
нещо отминало ти си,
а аз искам да бъда сама.

Забравени страници
жълтия спомен убиват.
Силно издрани корици
теб от мен завинаги скриват.



11.08.2005


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за оценката, писателче. Между другото цитираният от теб куплет не ми се връзва много много с цялото стихче и се чудех дали да не го махна...
  • Харесва ми

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...