14.08.2005 г., 20:56

Ти беше

1.3K 0 2

Непосилно за мене сега е
да те търся в забравени мисли.
Бъдеще с тебе само мечта е
и никога, никога истина!

Искам да бъде така и не мисля,
че си бил загубено щастие.
Историята своя сега прелиствам
и виждам че само мечта е.

Вярно че още се чувства
ароматът на твоите устни.
Вярно че споменът още докосва
в мене забравени листи.

Сложихме края и мисля
че е най-добре да бъде така;
нещо отминало ти си,
а аз искам да бъда сама.

Забравени страници
жълтия спомен убиват.
Силно издрани корици
теб от мен завинаги скриват.



11.08.2005


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за оценката, писателче. Между другото цитираният от теб куплет не ми се връзва много много с цялото стихче и се чудех дали да не го махна...
  • Харесва ми

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....