1 oct 2017, 9:26

Ти беше...

579 1 5

Не искам да бъда твоя мечта

нито пък вече твоя надежда!

Аз вихър съм с дъжд от листа

който стихийно в света ме отвежда...

 

Ти беше за мене спирка, перон

чакайки точния влак да ме вземе,

ти беше моя кратък заслон

в бурята на спрялото време.

 

Не мога вече да бъда мечта,

оставям те и без надежда,

но въпреки далече по света

смехът ми често

при теб ще ме довежда...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Toshich Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е--ее, не спомен, но трябва да е премерена! В една връзка винаги единия е по-обичащ....Важното е да не си ти!
  • Тъжно е когато любовта остане само спомен. Хареса ми, Нина!
  • имала си хубаво място за чакане....
  • Рени, благодаря....Различни сме хората, виждаш....по различен начин приемаме емоциите и по различен начин преживяваме любов, очарования, разочарования....
  • Има хора, които се разхождат по света и тяхната съдба е просто да бъдат "плацебо" (захарното хапче без "лечебно съдържание", но премахващо псимптомите) : "
    Ти беше за мене спирка, перон
    чакайки точния влак да ме вземе,
    ти беше моя кратък заслон
    в бурята на спрялото време".......всъщност то ни освобождава от мисълта, че сме "болни" и ние се връщаме към Себе си :
    "Аз вихър съм с дъжд от листа
    който стихийно в света ме отвежда..."
    ...Силно и красиво! Поздрав от мен,Нина!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...