Не искам да бъда твоя мечта
нито пък вече твоя надежда!
Аз вихър съм с дъжд от листа
който стихийно в света ме отвежда...
Ти беше за мене спирка, перон
чакайки точния влак да ме вземе,
ти беше моя кратък заслон
в бурята на спрялото време.
Не мога вече да бъда мечта,
оставям те и без надежда,
но въпреки далече по света
смехът ми често ...