Ти беше...
Не искам да бъда твоя мечта
нито пък вече твоя надежда!
Аз вихър съм с дъжд от листа
който стихийно в света ме отвежда...
Ти беше за мене спирка, перон
чакайки точния влак да ме вземе,
ти беше моя кратък заслон
в бурята на спрялото време.
Не мога вече да бъда мечта,
оставям те и без надежда,
но въпреки далече по света
смехът ми често
при теб ще ме довежда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Toshich Всички права запазени