asizi (Nina Toshich)
226 3987
1 окт. 2017 г., 09:26

Ти беше... 

  Поэзия » Любовная
391 1 5

Не искам да бъда твоя мечта

нито пък вече твоя надежда!

Аз вихър съм с дъжд от листа

който стихийно в света ме отвежда...

 

Ти беше за мене спирка, перон

чакайки точния влак да ме вземе,

ти беше моя кратък заслон

в бурята на спрялото време.

 

Не мога вече да бъда мечта,

оставям те и без надежда,

но въпреки далече по света

смехът ми често

при теб ще ме довежда...

 

© Nina Toshich Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Е--ее, не спомен, но трябва да е премерена! В една връзка винаги единия е по-обичащ....Важното е да не си ти!
  • Тъжно е когато любовта остане само спомен. Хареса ми, Нина!
  • имала си хубаво място за чакане....
  • Рени, благодаря....Различни сме хората, виждаш....по различен начин приемаме емоциите и по различен начин преживяваме любов, очарования, разочарования....
  • Има хора, които се разхождат по света и тяхната съдба е просто да бъдат "плацебо" (захарното хапче без "лечебно съдържание", но премахващо псимптомите) : "
    Ти беше за мене спирка, перон
    чакайки точния влак да ме вземе,
    ти беше моя кратък заслон
    в бурята на спрялото време".......всъщност то ни освобождава от мисълта, че сме "болни" и ние се връщаме към Себе си :
    "Аз вихър съм с дъжд от листа
    който стихийно в света ме отвежда..."
    ...Силно и красиво! Поздрав от мен,Нина!
Предложения
: ??:??