1 окт. 2017 г., 09:26

Ти беше...

578 1 5

Не искам да бъда твоя мечта

нито пък вече твоя надежда!

Аз вихър съм с дъжд от листа

който стихийно в света ме отвежда...

 

Ти беше за мене спирка, перон

чакайки точния влак да ме вземе,

ти беше моя кратък заслон

в бурята на спрялото време.

 

Не мога вече да бъда мечта,

оставям те и без надежда,

но въпреки далече по света

смехът ми често

при теб ще ме довежда...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Toshich Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Е--ее, не спомен, но трябва да е премерена! В една връзка винаги единия е по-обичащ....Важното е да не си ти!
  • Тъжно е когато любовта остане само спомен. Хареса ми, Нина!
  • имала си хубаво място за чакане....
  • Рени, благодаря....Различни сме хората, виждаш....по различен начин приемаме емоциите и по различен начин преживяваме любов, очарования, разочарования....
  • Има хора, които се разхождат по света и тяхната съдба е просто да бъдат "плацебо" (захарното хапче без "лечебно съдържание", но премахващо псимптомите) : "
    Ти беше за мене спирка, перон
    чакайки точния влак да ме вземе,
    ти беше моя кратък заслон
    в бурята на спрялото време".......всъщност то ни освобождава от мисълта, че сме "болни" и ние се връщаме към Себе си :
    "Аз вихър съм с дъжд от листа
    който стихийно в света ме отвежда..."
    ...Силно и красиво! Поздрав от мен,Нина!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...