12 mar 2008, 22:50

Ти Беше

1.1K 0 5

Твоите страстни зелени очи,

очите на ангела грешен,

подмамил си с тях милиони жени

във болка и плач безутешен.

 

На твойта магия останах във плен,

играчка в ковчеже без ред,

душата ми срещаше огън студен,

ръцете - скулптура от лед.

 

Страстта ти прикрива, изгнило сърце -

изсъхнало, черно, умряло.

А бледото, младо, красиво лице -

в изкуствена маска заспало.

 

Ти беше мечтата, която загива.

Ти беше мой нерадостен стих.

Ти беше моята слабост горчива...

 ... любов, която не открих...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йона Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Ти беше мечтата, която загива.
    Ти беше мой нерадостен стих.
    Ти беше моята слабост горчива...
    ... любов, която не открих..."

    Тъжно е, Йона, но много ми хареса! Не виждам причина да се стесняваш! Добра си! Добре дошла от мен!
  • Много ви благодаря! По принцип се стеснявам да си показвам стихотворенията. Радва ме, че се приема добре благодаря за подкрепата
  • браво много е хубаво макар и тъжно
  • Прекрасен стих!Поздравления!
  • Браво!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...