Mar 12, 2008, 10:50 PM

Ти Беше

  Poetry » Love
1.1K 0 5

Твоите страстни зелени очи,

очите на ангела грешен,

подмамил си с тях милиони жени

във болка и плач безутешен.

 

На твойта магия останах във плен,

играчка в ковчеже без ред,

душата ми срещаше огън студен,

ръцете - скулптура от лед.

 

Страстта ти прикрива, изгнило сърце -

изсъхнало, черно, умряло.

А бледото, младо, красиво лице -

в изкуствена маска заспало.

 

Ти беше мечтата, която загива.

Ти беше мой нерадостен стих.

Ти беше моята слабост горчива...

 ... любов, която не открих...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йона All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Ти беше мечтата, която загива.
    Ти беше мой нерадостен стих.
    Ти беше моята слабост горчива...
    ... любов, която не открих..."

    Тъжно е, Йона, но много ми хареса! Не виждам причина да се стесняваш! Добра си! Добре дошла от мен!
  • Много ви благодаря! По принцип се стеснявам да си показвам стихотворенията. Радва ме, че се приема добре благодаря за подкрепата
  • браво много е хубаво макар и тъжно
  • Прекрасен стих!Поздравления!
  • Браво!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...