12.03.2008 г., 22:50

Ти Беше

1.1K 0 5

Твоите страстни зелени очи,

очите на ангела грешен,

подмамил си с тях милиони жени

във болка и плач безутешен.

 

На твойта магия останах във плен,

играчка в ковчеже без ред,

душата ми срещаше огън студен,

ръцете - скулптура от лед.

 

Страстта ти прикрива, изгнило сърце -

изсъхнало, черно, умряло.

А бледото, младо, красиво лице -

в изкуствена маска заспало.

 

Ти беше мечтата, която загива.

Ти беше мой нерадостен стих.

Ти беше моята слабост горчива...

 ... любов, която не открих...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йона Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Ти беше мечтата, която загива.
    Ти беше мой нерадостен стих.
    Ти беше моята слабост горчива...
    ... любов, която не открих..."

    Тъжно е, Йона, но много ми хареса! Не виждам причина да се стесняваш! Добра си! Добре дошла от мен!
  • Много ви благодаря! По принцип се стеснявам да си показвам стихотворенията. Радва ме, че се приема добре благодаря за подкрепата
  • браво много е хубаво макар и тъжно
  • Прекрасен стих!Поздравления!
  • Браво!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...