Твоите страстни зелени очи,
очите на ангела грешен,
подмамил си с тях милиони жени
във болка и плач безутешен.
На твойта магия останах във плен,
играчка в ковчеже без ред,
душата ми срещаше огън студен,
ръцете - скулптура от лед.
Страстта ти прикрива, изгнило сърце -
изсъхнало, черно, умряло.
А бледото, младо, красиво лице -
в изкуствена маска заспало.
Ти беше мечтата, която загива.
Ти беше мой нерадостен стих.
Ти беше моята слабост горчива...
... любов, която не открих...
© Йона Всички права запазени
Ти беше мой нерадостен стих.
Ти беше моята слабост горчива...
... любов, която не открих..."
Тъжно е, Йона, но много ми хареса! Не виждам причина да се стесняваш! Добра си! Добре дошла от мен!