17 nov 2008, 7:38

Ти без мен, аз без теб (Черен квадрат)

  Poesía
1.2K 0 0

Страхувам се, че ти си като мен.
За губене отдавна нямаш нищо.
Нито светлина във твоя ден,
нито обич тиха и всевишна.
Нямаш залък, дума или чувство.
Нямаш глътка въздух, нито грам душа.
Ти самият се изгубваш в тъмното на нищото,
полагаш се в ковчег пред сълзите не смъртта.
Ти просто си ме имал. Някога. Отдавна.
Със мене си изгубил целия си свят.
Но и аз изгубих теб... нехайна,
че до теб лежа в ковчега едва сега разбрах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...