Страхувам се, че ти си като мен.
За губене отдавна нямаш нищо.
Нито светлина във твоя ден,
нито обич тиха и всевишна.
Нямаш залък, дума или чувство.
Нямаш глътка въздух, нито грам душа.
Ти самият се изгубваш в тъмното на нищото,
полагаш се в ковчег пред сълзите не смъртта.
Ти просто си ме имал. Някога. Отдавна.
Със мене си изгубил целия си свят.
Но и аз изгубих теб... нехайна,
че до теб лежа в ковчега едва сега разбрах.