17 nov 2008, 7:38

Ти без мен, аз без теб (Черен квадрат)

  Poesía
1.2K 0 0

Страхувам се, че ти си като мен.
За губене отдавна нямаш нищо.
Нито светлина във твоя ден,
нито обич тиха и всевишна.
Нямаш залък, дума или чувство.
Нямаш глътка въздух, нито грам душа.
Ти самият се изгубваш в тъмното на нищото,
полагаш се в ковчег пред сълзите не смъртта.
Ти просто си ме имал. Някога. Отдавна.
Със мене си изгубил целия си свят.
Но и аз изгубих теб... нехайна,
че до теб лежа в ковчега едва сега разбрах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...