Страхувам се, че ти си като мен.
За губене отдавна нямаш нищо.
Нито светлина във твоя ден,
нито обич тиха и всевишна.
Нямаш залък, дума или чувство.
Нямаш глътка въздух, нито грам душа.
Ти самият се изгубваш в тъмното на нищото,
полагаш се в ковчег пред сълзите не смъртта.
Ти просто си ме имал. Някога. Отдавна.
Със мене си изгубил целия си свят.
Но и аз изгубих теб... нехайна,
че до теб лежа в ковчега едва сега разбрах.
© ТтТтТтТтТ All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
