27 jul 2007, 9:15

Ти чукал си на моята врата?

  Poesía
688 0 2

Ти чукал си на моята врата? Защо?

Нима не знаеше, че е заключена за теб?

След всичките лъжи, дали ще мога

да те приютя отново в мойта къща?

Повярвай ми, обичах те,

но стига толкова! – си казах.

Защото се измъчваше сърцето…

Намразих те – не беше цел,

не беше просто фикс-идея.

Намерих тайното ключе към друг

и той ми отговори със любов…

А ти си беше лицемерен -

заложи любовта ни за пари.

А тя с пари не се купува,

не може с пари да съществува.

И не с пари ще я откупиш,

ако си мислиш, че можеш някога отново да ме имаш,

че можеш някога отново ти са ме спечелиш.

... Защото истината понякога боли,

но... винаги лекува...

Но спри до тук, защото туй ще е илюзия…

Сърцето си на риск отново няма да изложа

и със силата на чувства ще се защитя.

Защото друг наистина обичам,

с него аз деля и радост, и тъга.

Затуй върви си, аз вратата няма да отключа…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Откровенно и много истинско!
  • казват,че не рядко се случва така - след като жената е предала ключа от своето сърце,сетне сменя бравата
    Ако една любов е по-скоро горчива,отколкото сладка,няма смисъл да трови сърцето и дните ти.Поздрав!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...