Ти чукал си на моята врата?
Ти чукал си на моята врата? Защо?
Нима не знаеше, че е заключена за теб?
След всичките лъжи, дали ще мога
да те приютя отново в мойта къща?
Повярвай ми, обичах те,
но стига толкова! – си казах.
Защото се измъчваше сърцето…
Намразих те – не беше цел,
не беше просто фикс-идея.
Намерих тайното ключе към друг
и той ми отговори със любов…
А ти си беше лицемерен -
заложи любовта ни за пари.
А тя с пари не се купува,
не може с пари да съществува.
И не с пари ще я откупиш,
ако си мислиш, че можеш някога отново да ме имаш,
че можеш някога отново ти са ме спечелиш.
... Защото истината понякога боли,
но... винаги лекува...
Но спри до тук, защото туй ще е илюзия…
Сърцето си на риск отново няма да изложа
и със силата на чувства ще се защитя.
Защото друг наистина обичам,
с него аз деля и радост, и тъга.
Затуй върви си, аз вратата няма да отключа…
© Нели Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Откровенно и много истинско!
-
казват,че не рядко се случва така - след като жената е предала ключа от своето сърце,сетне сменя бравата
Ако една любов е по-скоро горчива,отколкото сладка,няма смисъл да трови сърцето и дните ти.Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
