Ти чукал си на моята врата?
Ти чукал си на моята врата? Защо?
Нима не знаеше, че е заключена за теб?
След всичките лъжи, дали ще мога
да те приютя отново в мойта къща?
Повярвай ми, обичах те,
но стига толкова! – си казах.
Защото се измъчваше сърцето…
Намразих те – не беше цел,
не беше просто фикс-идея.
Намерих тайното ключе към друг
и той ми отговори със любов…
А ти си беше лицемерен -
заложи любовта ни за пари.
А тя с пари не се купува,
не може с пари да съществува.
И не с пари ще я откупиш,
ако си мислиш, че можеш някога отново да ме имаш,
че можеш някога отново ти са ме спечелиш.
... Защото истината понякога боли,
но... винаги лекува...
Но спри до тук, защото туй ще е илюзия…
Сърцето си на риск отново няма да изложа
и със силата на чувства ще се защитя.
Защото друг наистина обичам,
с него аз деля и радост, и тъга.
Затуй върви си, аз вратата няма да отключа…
© Нели All rights reserved.
