Ти до мен на пейката приседна

Comentarios

• 

  MOJSEI (Валери Рибаров)

  Много точно Натали, започваш размисъл за връзката между дух и тяло, разглеждайки я във времето...Много интересно разсъждение, но ти, като че ли ти разкъсваш, докато правилото, за което говориш, се открива в тяхната връзка и точно тук е твоето прозрение за ролята на духа, който минава "отвъд" пределите на времето, за да разшири неговите рамки. Ей, правиш страхотно разсъждение!
  Поздрав!

  2007-01-29T10:13:32+02:00
• 

  Master_and_Servant (Натали)

  Времето е една подчиняваща реалност за телата,но душите-те излизат отвъд онези рамки...Може би,то е изискване породено от съдбата или правило,за което по желание честичко нехаем...

  2007-01-28T23:39:47+02:00
• 

  MOJSEI (Валери Рибаров)

  Нали точно затова направих това, което беше нужно?!
  

  2007-01-28T13:21:53+02:00
• 

  ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)

  Благодаря ти за отделеното време! Сега нещата добиха ясни краски. Но хората не сме еднакви - на теб ли да го казвам, някои по-бавно схващат и усещат правилно изказаното, дори и в ежедневието... Аз не съм казала нищо лошо за самия стих, тъкмо напротив - той ми харесва. Просто днес не ми е ден, както ти сам отбеляза.
  
  П.С. Добронамерена съм към теб и към това, което твориш!
  

  2007-01-28T13:00:53+02:00
• 

  MOJSEI (Валери Рибаров)

  Здравей, Анета!
  На три реда казваш четири неща и всичките са си на мястото - не могат да бъдат поклатени. Показваш блестяща поетична чувствителност.
  Поздрав!

  2007-01-28T12:55:50+02:00