MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
28 ene 2007, 3:32

Ти до мен на пейката приседна 

  Poesía
795 0 14


 

Ти до мен на пейката приседна

в онзи тих, обагрен листопад,

с изстрадала душица, бедна,

с поглед, връщащ те назад…назад

и затуй в младостта цветуща

те връхлитат хиляди талази:

природата, измамна и текуща

сякаш иска теб да те прегази,

а това поражда в мене трепет

и изпълва цялата градина,

за да се превърне в шемет,

в който няма място за двамина.

-Чувствам се Мойсее, че съм млада

и очаквам в живота си наслада.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много точно Натали, започваш размисъл за връзката между дух и тяло, разглеждайки я във времето...Много интересно разсъждение, но ти, като че ли ти разкъсваш, докато правилото, за което говориш, се открива в тяхната връзка и точно тук е твоето прозрение за ролята на духа, който минава "отвъд" пределите на времето, за да разшири неговите рамки. Ей, правиш страхотно разсъждение!
    Поздрав!
  • Времето е една подчиняваща реалност за телата,но душите-те излизат отвъд онези рамки...Може би,то е изискване породено от съдбата или правило,за което по желание честичко нехаем...
  • Нали точно затова направих това, което беше нужно?!
  • Благодаря ти за отделеното време! Сега нещата добиха ясни краски. Но хората не сме еднакви - на теб ли да го казвам, някои по-бавно схващат и усещат правилно изказаното, дори и в ежедневието... Аз не съм казала нищо лошо за самия стих, тъкмо напротив - той ми харесва. Просто днес не ми е ден, както ти сам отбеляза.

    П.С. Добронамерена съм към теб и към това, което твориш!
  • Здравей, Анета!
    На три реда казваш четири неща и всичките са си на мястото - не могат да бъдат поклатени. Показваш блестяща поетична чувствителност.
    Поздрав!
  • Добре! Нека да прочетем текста, от гледна точка на неговата съдържателна структура, а като резултат, ще оправим и твоето настроение, нали?!

    "Ти до мен на пейката приседна
    в онзи тих, обагрен листопад,
    с изстрадала душица, бедна,
    с поглед, връщащ те назад…назад..."

    Това е първият съдържателен блок на творбата, в който се очертава не само отношението на разглеждането, но става и завръзката, свързана със състоянието на героинята. Защо погледът й е прикован в миналото? Защо душата й е посочена като "душица" и "бедна"? Няма да те подценявам и да правя обстоен литературан анализ! Но казаното е достатъчно, за да се види и причинната връзка, която е посочена така:

    "и затуй в младостта, цветуща
    те връхлитат хиляди талази:
    природата, измамна и текуща
    сякаш иска теб да те прегази,"

    Тук всеки стих е съдържателен и обогатява по своему цялостната картина. Тук имаш право, че връзката на обективността, посочена като "измамна" със субективността, посочена като "текуща" изисква и специална способност, за да бъде разчетена цялостно и пълноценно, което създава затруднение пред читателя, но неговото разрешаване пък ще го обогати. С други думи, аз не се нагаждам към публиката, а изисквам от нея и съответна компетентност.
    От героинята погледът се насочва към героя, за да стане ясно следното:

    "а това поражда в мене трепет
    и изпълва цялата градина,
    за да се превърне в шемет,
    в който няма място за двамина."

    Анализът е екзистенциален. Героят, представен в първо лице, единствено число, за миг се отъждествява с героинята, чрез трепет, изпълващ всичко наоколо, за да констатира несъвместимостта на преживяванията н дамата.

    На фона на тази цялостна картина, героинята споделя плахата си надежда, в която има и много доверие:

    "- Чувствам се Мойсее, че съм млада
    и очаквам в живота си наслада."

    Надявам се, казданото тук да ти помогне да се ориентираш и то не само в творбата!?
    Поздрав!
  • Почувствано и разбираемо,
    трудно за коментиране.
    Може би във времето ...


    Поздрав и усмивка Валери.
  • Валери, наистина днес не съм във форма - това е истината. Няма място за шикалкавене. Когато нещо не ми харесва аз не го коментирам и не го оценявам. Готова съм да изслушам разясненията ти!
  • Петя,
    Днес нещо не си във форма!? Ако анализирам връзката между двата ти коментара, ще се очертае някаква тенденция, която е обкичена с извинения и шикалкавене, за да стане ясно, че погледът ти не е в творбата.
    Творбата е предоставена на публиката. Това, че изследвам природата на сложни човешки съдби не може да бъде недостатък, нито пък има нещо завоалирано. В текста ясно се открояват необходимите моменти, които го правят творба.
    Готов съм да ти помогна да прочетеш, написаното от мен правилно.
    Поздрав!
  • Значи не съм те разбрала добре. Извинавай, Валери, не съм искала да те засегна! Просто ти пишеш доста завоалирано и на обикновения и простоват човек като мен му трябва не един прочит. Още веднъж моля за извинение! Ведър ден ти желая!
  • Здравей, Диди!
    Много си права, че финалът остава отворен и това може би създава у теб такова впечатление. Иначе се прави цялостен екзистенциален портрет в рамките на конкретно отношение.
    Поздрав!
  • Здравей, Петя!
    Интересен опит споделяш, докато в моя текст няма такава търговия, за каквато ти говориш. Казвам това с убежданието, че съм те разбрал повече от добре.
    Поздрав!
  • Недовършено...сякаш даваш на читателя да измисли края...или не искаш да бъде разбрано всичко...
  • Усмихна ме този стих! Ако съм разбрала добре "благоверната" лирическа героиня иска повече от това, което "той" може да й предложи. Щом умът и душата й са недостатъчни да разберат, че "той" примерно има голямо сърце и чиста душа ... ми нека. Но ако не съм те разбрала правилно те моля да ме извиниш.
Propuestas
: ??:??