Ти до мен на пейката приседна

Поэзия

975 0 14

в онзи тих, обагрен листопад,

с изстрадала душица, бедна,

с поглед, връщащ те назад…назад

и затуй в младостта цветуща

те връхлитат хиляди талази:

природата, измамна и текуща

сякаш иска теб да те прегази,

а това поражда в мене трепет

и изпълва цялата градина,

за да се превърне в шемет,

в който няма място за двамина.

-Чувствам се Мойсее, че съм млада

и очаквам в живота си наслада.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

MOJSEI (Валери Рибаров)

Много точно Натали, започваш размисъл за връзката между дух и тяло, разглеждайки я във времето...Много интересно разсъждение, но ти, като че ли ти разкъсваш, докато правилото, за което говориш, се открива в тяхната връзка и точно тук е твоето прозрение за ролята на духа, който минава "отвъд" пределите на времето, за да разшири неговите рамки. Ей, правиш страхотно разсъждение!
Поздрав!

2007-01-29T10:13:32+02:00
Master_and_Servant (Натали)

Времето е една подчиняваща реалност за телата,но душите-те излизат отвъд онези рамки...Може би,то е изискване породено от съдбата или правило,за което по желание честичко нехаем...

2007-01-28T23:39:47+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Нали точно затова направих това, което беше нужно?!

2007-01-28T13:21:53+02:00
ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)

Благодаря ти за отделеното време! Сега нещата добиха ясни краски. Но хората не сме еднакви - на теб ли да го казвам, някои по-бавно схващат и усещат правилно изказаното, дори и в ежедневието... Аз не съм казала нищо лошо за самия стих, тъкмо напротив - той ми харесва. Просто днес не ми е ден, както ти сам отбеляза.

П.С. Добронамерена съм към теб и към това, което твориш!

2007-01-28T13:00:53+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Здравей, Анета!
На три реда казваш четири неща и всичките са си на мястото - не могат да бъдат поклатени. Показваш блестяща поетична чувствителност.
Поздрав!

2007-01-28T12:55:50+02:00