Ти до мен на пейката приседна
Ти до мен на пейката приседна
в онзи тих, обагрен листопад,
с изстрадала душица, бедна,
с поглед, връщащ те назад…назад
и затуй в младостта цветуща
те връхлитат хиляди талази:
природата, измамна и текуща
сякаш иска теб да те прегази,
а това поражда в мене трепет
и изпълва цялата градина,
за да се превърне в шемет,
в който няма място за двамина.
-Чувствам се Мойсее, че съм млада
и очаквам в живота си наслада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
