Преди да дойдеш ти,
за мен не съществуваха години, дни.
Бях изгубила надеждата дори,
че щастието отново ще ме сполети.
До болка познавах какво е самота,
тя нагло се бе вселила в моята душа.
Унищожаваше, обезсмисляше наоколо света,
а после излизаше от мен като поредната сълза.
Ти дойде сякаш с пролетта,
с вятъра, с аромата на цветя.
Като слънце със златни лъчи,
накара лицето ми отново да блести! ...