Ти дойде с пролетта
Преди да дойдеш ти,
за мен не съществуваха години, дни.
Бях изгубила надеждата дори,
че щастието отново ще ме сполети.
До болка познавах какво е самота,
тя нагло се бе вселила в моята душа.
Унищожаваше, обезсмисляше наоколо света,
а после излизаше от мен като поредната сълза.
Ти дойде сякаш с пролетта,
с вятъра, с аромата на цветя.
Като слънце със златни лъчи,
накара лицето ми отново да блести!
Не знам кой ни срещна - обстоятелство или съдба,
но има ли значение? Нали си тук до мен сега!
Заповядай, отварям ти врата,
добре дошъл си в моята душа!
Ще ти дам и нещо друго, но помни!
Пазила съм го с години от хорските лъжи.
Затвори очи и протегни ръце -
давам ти ключа към моето сърце!
Посветено на: Д. С.
© Ванс All rights reserved.
