Ти, Фея ме наричаш
И ето, отново луната ни поглежда
далеко сме сега, един от друг
в различни континенти.
Как искам, тази нощ да си до мен
И всяка друга,искам те…
Кажи, че няма да е все,така..
една дузина нощи..
спомени да ни припомнят.
Кажи, че някой ден,далеко от суетата ще,живеем
в малка къща, скрита в борова гора
на всяка нощ..страстта,заедно ще преоткрием.
Добрите феи стават рано сутринта.
С боговете нещо си говорят,
после се обличат в тяло на жена
и лягат в топлата постеля.
И две ръце човешки (твоите са знам)
възпламеняват им кръвта тъй,както Боговете не умеят.
И ако дойде ден,твоят свят несъвършен
на атоми да се разпадне.
Не се страхувай!
Не!
Защото ти ще бъдеш с мен
И аз,със тебе!
Награда моя, си от Боговете!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Руми Пенчева Todos los derechos reservados
