8 dic 2010, 15:14

Ти и аз 

  Poesía » De amor
658 0 1

Крачим в мрака на нощта,

бавно постеля се снежец,

в сърцата ни болка лежи,

а отнякъде виси живец.


Тишината меси чувства,

в главите хаос се е забол,

коктейл от мъка, злоба и любов,

със силна жилка алкохол.


Тела се сливат, душите ни политат

                                    ... и ставаме едно,

любовта обвзема космоса широк

и всичко губи смисъл,

когато ти аз сме пред портите на Бог!

 

© Стефан Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Любовта обвзема космоса широк! Да, всичко е любов, когато сме ти и аз! Поздрав, Стефан!
Propuestas
: ??:??