Ти и аз
815
0
1
Крачим в мрака на нощта,
бавно постеля се снежец,
в сърцата ни болка лежи,
а отнякъде виси живец.
Тишината меси чувства,
в главите хаос се е забол,
коктейл от мъка, злоба и любов,
със силна жилка алкохол.
Тела се сливат, душите ни политат
... и ставаме едно,
любовта обвзема космоса широк
и всичко губи смисъл,
когато ти аз сме пред портите на Бог!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефан Todos los derechos reservados
