Dec 8, 2010, 3:14 PM

Ти и аз

  Poetry » Love
812 0 1

Крачим в мрака на нощта,

бавно постеля се снежец,

в сърцата ни болка лежи,

а отнякъде виси живец.


Тишината меси чувства,

в главите хаос се е забол,

коктейл от мъка, злоба и любов,

със силна жилка алкохол.


Тела се сливат, душите ни политат

                                    ... и ставаме едно,

любовта обвзема космоса широк

и всичко губи смисъл,

когато ти аз сме пред портите на Бог!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан All rights reserved.

Comments

Comments

  • Любовта обвзема космоса широк! Да, всичко е любов, когато сме ти и аз! Поздрав, Стефан!

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...