Ти идваш в съня...
Когато вечер заспивам, ти идваш в съня
и караш ме да се чувствам най-щастливата жена.
В сънищата ми ти си принца, а аз съм твоята принцеса,
аз съм твоята звезда, която за тебе блести...
Ти идваш в съня и плахо ме целуваш,
и обещаваш ми целия свят.
А светът те отне наяве от мен,
минаха месеци, години, но ти остана в сърцето ми...
Сега до мене друг заспива, друг целува ме преди да заспя,
но в съня ти отново идваш, както беше преди, в най-щастливите ни дни, аз винаги до гроб ще те обичам,
аз винаги ще си спомням за най любимия човек, който живота отне ми преди, но остави в мене следи, следи от сълзи, от спомени дори, следи, от които боли, но търся в съня твойте очи търся те, отнова да те имам, търся най чистата искра, която запали ти, докато беше в живота ми...
© Жулиета Стоянова Todos los derechos reservados
и даже луната затвори очи,
ти идваш в съня ми,тихо,на пръсти
и ........"
Имам стих започнащ така.Защо всички романтични души си приличат?Сякаш и твоя си го писала за мен!Прекрасен е!