22.03.2007 г., 19:44

Ти идваш в съня...

1.3K 0 1

                                  Ти идваш в съня...

 

Когато вечер заспивам, ти идваш в съня

и караш ме да се чувствам най-щастливата жена.

В сънищата ми ти си принца, а аз съм твоята принцеса,

аз съм твоята звезда, която за тебе блести...

Ти идваш в съня и плахо ме целуваш,

и  обещаваш ми целия свят.

А светът те отне наяве от мен,

минаха месеци, години, но ти остана в сърцето ми...

Сега до мене друг заспива, друг целува ме преди да заспя,

но в съня ти отново идваш, както беше преди, в най-щастливите ни дни, аз винаги до гроб ще те обичам,

аз винаги ще си спомням за най любимия човек, който живота отне ми преди, но остави в мене следи, следи от сълзи, от спомени дори, следи, от които боли, но търся в съня твойте очи търся те, отнова да те имам, търся най чистата искра, която запали ти, докато беше в живота ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Вечер,кагато всичко утихне,
    и даже луната затвори очи,
    ти идваш в съня ми,тихо,на пръсти
    и ........"
    Имам стих започнащ така.Защо всички романтични души си приличат?Сякаш и твоя си го писала за мен!Прекрасен е!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...