11 jul 2018, 1:22

Ти как мислиш 

  Poesía
261 2 7

В бяла нощ очите пак тъмнеят...

сърцето търси светлина.

Всеки със надеждата се бори!

Да оцелее в трудният ни свят.

 

Отчаян търсиш пристън на сърцето

отново молиш се на Бог...

ридаеш в самота обречен

Но дишаш, изгаряш пак за любовта.

 

А тя  магьосница чаровна 

успява винаги да ти натрие сол!?

Успява хубаво да те разтърси

без дори да си готов.

 

А ти къде си в тъмнината

самотен ли си... или си страхлив!?

Не искаш ли да стрешнеш светината...

Таз същата която дарява те с любов.

 

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви от сърце Приятели за топлите коментари!Радвам се че стиха ми ви е харесал!До нови!
  • Всеки копнее за любов и да, магьосница е, щом връща желанието за живот. Поздрави, Ачо!
  • Тази "магьосница чаровна" идва изненадващо и си заминава по същия начин.Прозорлив си Приятелю!
  • Благодаря,Приятелю,Благодаря!
    Радвам се че намина!!!До нови!
  • Силна поанта, чувствена поезия, която докосва сърцето ми, Приятелю! Благодаря ти!
  • Благодаря,Пчеличке!Хубав и усмихнат ден ти желая!🐝🐝🐝
  • Че кой не иска
    Прексано стихче си ни написал, Ангелче 💗
    Поздрави.
Propuestas
: ??:??