Ти как мислиш
В бяла нощ очите пак тъмнеят...
сърцето търси светлина.
Всеки със надеждата се бори!
Да оцелее в трудният ни свят.
Отчаян търсиш пристън на сърцето
отново молиш се на Бог...
ридаеш в самота обречен
Но дишаш, изгаряш пак за любовта.
А тя магьосница чаровна
успява винаги да ти натрие сол!?
Успява хубаво да те разтърси
без дори да си готов.
А ти къде си в тъмнината
самотен ли си... или си страхлив!?
Не искаш ли да стрешнеш светината...
Таз същата която дарява те с любов.
© Ангел All rights reserved.
