23 dic 2020, 22:35

Ти кой си

859 0 2

С твоят глас ще пеят сътворени

Отронени, разцъфнали сълзи и

Ще те обичат замечтани в

Ръцете ти, да бъдат разпиляни.

 

Ти тайнствен си, в нежната осанка

Забързан в твоя дълъг път

Ти кой си?  На гората сянка!

Научи ме, че няма кръстопът. 

 

Ще те обичам замечтана

Ще нося думите те и съдби

Прегърнала те силно, олюлана

От твоята радост, обич ще искри! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...