Ти кой си

Poetry » Philosophical

851 0 2

С твоят глас ще пеят сътворени

Отронени, разцъфнали сълзи и

Ще те обичат замечтани в

Ръцете ти, да бъдат разпиляни.

Ти тайнствен си, в нежната осанка

Забързан в твоя дълъг път

Ти кой си? На гората сянка!

Научи ме, че няма кръстопът.

Ще те обичам замечтана

Ще нося думите те и съдби

Прегърнала те силно, олюлана

От твоята радост, обич ще искри!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

M1234567891 (Миночка Митева)

Харесах! Весели празници!

2020-12-24T16:02:47+02:00
mislitel (Георги Каменов)

Хубав стих.
Весели празници.

2020-12-24T15:05:50+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0