23.12.2020 г., 22:35

Ти кой си

845 0 2

С твоят глас ще пеят сътворени

Отронени, разцъфнали сълзи и

Ще те обичат замечтани в

Ръцете ти, да бъдат разпиляни.

 

Ти тайнствен си, в нежната осанка

Забързан в твоя дълъг път

Ти кой си?  На гората сянка!

Научи ме, че няма кръстопът. 

 

Ще те обичам замечтана

Ще нося думите те и съдби

Прегърнала те силно, олюлана

От твоята радост, обич ще искри! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...