23.12.2020 г., 22:35

Ти кой си

853 0 2

С твоят глас ще пеят сътворени

Отронени, разцъфнали сълзи и

Ще те обичат замечтани в

Ръцете ти, да бъдат разпиляни.

 

Ти тайнствен си, в нежната осанка

Забързан в твоя дълъг път

Ти кой си?  На гората сянка!

Научи ме, че няма кръстопът. 

 

Ще те обичам замечтана

Ще нося думите те и съдби

Прегърнала те силно, олюлана

От твоята радост, обич ще искри! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...