С твоят глас ще пеят сътворени
Отронени, разцъфнали сълзи и
Ще те обичат замечтани в
Ръцете ти, да бъдат разпиляни.
Ти тайнствен си, в нежната осанка
Забързан в твоя дълъг път
Ти кой си? На гората сянка!
Научи ме, че няма кръстопът.
Ще те обичам замечтана
Ще нося думите те и съдби
Прегърнала те силно, олюлана
От твоята радост, обич ще искри!
© Мария Николова Все права защищены