14 nov 2019, 11:40

Ти, който всичко за мен сътвори!

1.3K 2 0

Дълбока болка отново ме мори,
но днес радостна съм вече,
че като посланието на слънцето тя гори,
пред мен там някак отдалече.

Невьзможно е друго да ме покори,
макар да вехна сама самичка вечер
и няма стихове до сега по-добри,
като твойте с които така ме облече.

Ти, който всичко за мен сътвори,
душата ми приюти ли я най-вече?
И ако не - те моля това да се ускори,
мига жадуван е дълго през вековете!

Не ми трябват замъци и пари,
на мен ми стигат стиховете ти, Поете!
Сред своя свят ме вече настани
и там за себе си ме сътвори, като цвете!

Нека всеки в това сега се увери,
в любовта ми тъй жална отдалече!
Любов, огромна без лъжи и игри,
това е моят хвърлен жребий вече!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...