14 нояб. 2019 г., 11:40

Ти, който всичко за мен сътвори!

1.3K 2 0

Дълбока болка отново ме мори,
но днес радостна съм вече,
че като посланието на слънцето тя гори,
пред мен там някак отдалече.

Невьзможно е друго да ме покори,
макар да вехна сама самичка вечер
и няма стихове до сега по-добри,
като твойте с които така ме облече.

Ти, който всичко за мен сътвори,
душата ми приюти ли я най-вече?
И ако не - те моля това да се ускори,
мига жадуван е дълго през вековете!

Не ми трябват замъци и пари,
на мен ми стигат стиховете ти, Поете!
Сред своя свят ме вече настани
и там за себе си ме сътвори, като цвете!

Нека всеки в това сега се увери,
в любовта ми тъй жална отдалече!
Любов, огромна без лъжи и игри,
това е моят хвърлен жребий вече!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...