Дълбока болка отново ме мори,
но днес радостна съм вече,
че като посланието на слънцето тя гори,
пред мен там някак отдалече.
Невьзможно е друго да ме покори,
макар да вехна сама самичка вечер
и няма стихове до сега по-добри,
като твойте с които така ме облече.
Ти, който всичко за мен сътвори,
душата ми приюти ли я най-вече?
И ако не - те моля това да се ускори,
мига жадуван е дълго през вековете! ...