Ти ли ме извика
Ти ли ме извика във нощта
или само сън било е?
Вън отново ражда се деня
и ветрецът мрака гони.
Нека е илюзия и сън,
нека е мираж в пустиня,
нека да е телефонен звън,
тръгвам – нищо, че е зима!
Ти ли ме извика във съня,
както някога било е?
И събудена към теб вървя,
а Луната се усмихва горе.
Свети по пътеката ни тя,
но дали ще ни дочака,
че я скриват тъмни небеса.
Ще се срещнем ли във мрака?...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ани Иванова Todos los derechos reservados
