Ти ли ме извика във нощта
или само сън било е?
Вън отново ражда се деня
и ветрецът мрака гони.
Нека е илюзия и сън,
нека е мираж в пустиня,
нека да е телефонен звън,
тръгвам – нищо, че е зима!
Ти ли ме извика във съня,
както някога било е?
И събудена към теб вървя,
а Луната се усмихва горе.
Свети по пътеката ни тя,
но дали ще ни дочака,
че я скриват тъмни небеса.
Ще се срещнем ли във мрака?...
© Ани Иванова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
