ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
7 dic 2008, 14:45

Ти ме четеше

1.4K 0 32

тези рози са направени от есенни листа...

 

 

Една вечер само беше със мене.

Красива и нежна в нощта ми дойде.

Люлка ти бяха мойте колене,

а ти ме помоли: Люби в стихове!

 

Бях разфасован от тази раздяла.

Мечтаех Голямата. И още души...

Исках душата ти. Исках и тялото,

а ти ми шептеше: Просто пиши!

 

Дорде съдбата разлистваше страници,

с когото ми падне делях грехове...

А ти по-свята стана ли, Страннице?!

-Не бе, човече, четях стихове!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0