7 dic 2008, 14:45

Ти ме четеше

1.4K 0 32

тези рози са направени от есенни листа...

 

 

Една вечер само беше със мене.

Красива и нежна в нощта ми дойде.

Люлка ти бяха мойте колене,

а ти ме помоли: Люби в стихове!

 

Бях разфасован от тази раздяла.

Мечтаех Голямата. И още души...

Исках душата ти. Исках и тялото,

а ти ми шептеше: Просто пиши!

 

Дорде съдбата разлистваше страници,

с когото ми падне делях грехове...

А ти по-свята стана ли, Страннице?!

-Не бе, човече, четях стихове!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...