ZEMEDELEC (Красимир Дяков) 7 декември 2008 г., 14:45 ч.

Ти ме четеше 

787 0 32

тези рози са направени от есенни листа...

 

 

Една вечер само беше със мене.

Красива и нежна в нощта ми дойде.

Люлка ти бяха мойте колене,

а ти ме помоли: Люби в стихове!

 

Бях разфасован от тази раздяла.

Мечтаех Голямата. И още души...

Исках душата ти. Исках и тялото,

а ти ми шептеше: Просто пиши!

 

Дорде съдбата разлистваше страници,

с когото ми падне делях грехове...

А ти по-свята стана ли, Страннице?!

-Не бе, човече, четях стихове!

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.