Ти ме четеше
тези рози са направени от есенни листа...
Една вечер само беше със мене.
Красива и нежна в нощта ми дойде.
Люлка ти бяха мойте колене,
а ти ме помоли: Люби в стихове!
Бях разфасован от тази раздяла.
Мечтаех Голямата. И още души...
Исках душата ти. Исках и тялото,
а ти ми шептеше: Просто пиши!
Дорде съдбата разлистваше страници,
с когото ми падне делях грехове...
А ти по-свята стана ли, Страннице?!
-Не бе, човече, четях стихове!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
