7 дек. 2008 г., 14:45

Ти ме четеше

1.4K 0 32

тези рози са направени от есенни листа...

 

 

Една вечер само беше със мене.

Красива и нежна в нощта ми дойде.

Люлка ти бяха мойте колене,

а ти ме помоли: Люби в стихове!

 

Бях разфасован от тази раздяла.

Мечтаех Голямата. И още души...

Исках душата ти. Исках и тялото,

а ти ми шептеше: Просто пиши!

 

Дорде съдбата разлистваше страници,

с когото ми падне делях грехове...

А ти по-свята стана ли, Страннице?!

-Не бе, човече, четях стихове!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...