7 дек. 2008 г., 14:45

Ти ме четеше

1.4K 0 32

тези рози са направени от есенни листа...

 

 

Една вечер само беше със мене.

Красива и нежна в нощта ми дойде.

Люлка ти бяха мойте колене,

а ти ме помоли: Люби в стихове!

 

Бях разфасован от тази раздяла.

Мечтаех Голямата. И още души...

Исках душата ти. Исках и тялото,

а ти ми шептеше: Просто пиши!

 

Дорде съдбата разлистваше страници,

с когото ми падне делях грехове...

А ти по-свята стана ли, Страннице?!

-Не бе, човече, четях стихове!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...